Притчи за живота!
ПРИТЧИ ЗА ЖИВОТА
ХРИСТИЯНСКА МЪДРОСТ!
Една много набожна жена, решила да отиде при мъдреца, за да сподели своите библейски възгледи. Намерила го и му казала:
- Здравей, мъдри дядо, аз по цял ден изучавам библията, зачитам всички библейски канони и спазвам църковните пости. Мисля, че съм разбрала Божието слово и различавам доброто от злото.
Мъдрият човек я попитал:
- Разбрахте ли, че бедността може да бъде и изобилие, че трябва да приемаме еднакво и бедността и богатството?
- Не – отговорила тя.
- Разбрахте ли, че безчестието може да бъде похвалено и да не се отнасяме безмилостно към изпадналите в поквара?
- Не, не съм разбрала.
- Разбрахте ли, че трябва да приемаме враговете, като приятели?
- Не и това не разбарх.
- Тогава, иди и продължавай да изучаваш библията – ти нищо не си разбрала – отвърнал мъдрият старец.
ПРОУЧВАНЕ!
При един мъдрец отишъл човек, който желаел да разбере как може да стане по - умен.
- Какво трябва да направя, за да стана по- мъдър? – попитал той мъдрия човек.
- Излезте на улицата и постойте там.
А, отвън валял силен дъжд. Човекът се зачудил, как може това да му помогне да помъдрее, но въпреки всичко излязъл и застанал под дъжда. А, дъждът се леел, като из ведро. Дъждовнте капки намокрили човека, водата проникнала през дрехите, а накрая целият прогизнал. След петнадесет минути напълно мокър се върнал при мъдреца и му казал:
- А, сега какво, целият съм мокър?
Мъдрецът отговорил:
- Какво се случи, докато стоеше под дъжда, до никакво ли откритие не стигна?
- Откритие ли, аз просто си мислех, че изглеждам, като глупак.
Тогава мъдрецът отговорил:
Това е голямото откритие! Точно това е началото на мъдростта! Сега можеш да започнеш да усъвършенстваш себе си. Когато разбереш, че си глупак, тогава промените в теб за по-добро вече са зопочнали!
Притчи за живота
ЖИТЕЙСКО ПРАВИЛО!
Искате ли да бъдете спокойни? – Запознавайте се с много хора, но живейте за себе си, така както на вас ви харесва. Не предприемайте нищо срещу другите и не съжалявайте за нищо, което сте преживели!
Искате ли да бъдете щастливи? – Научете се първо да страдате!
ПРОСЯКЪТ!
Вървях по улицата ... бях спрян от просяк, един грохнал старец. Имаше възпалени пълни със сълзи очи, посинели устни, беше облечен с груби парцали... Той подаде червените си премръзнали и мръсни ръце към мен, молещи за милостиня.
Започнах да ровя из всичките си джобове, не бях взел нищо със себе си, нито портфейла си, нито една пара дори. Нямах какво да дам. Объркан и разочарован аз хванах треперещата ръка на стареца и му казах – не търси нищо от мен братко, нямам нищо у себе си.
Просякът се втренчи в мен с подпухналите си очи, а посинелите му устни се усмихнаха – и в отговор от своя страна той притисна замръзналите си пръсти към моята ръка.
- Е, братко – промърмори той – благодаря за това. Това също е благотворителност.
Тогава разбрах, че и аз съм получил милостиня от просяка.
БОГАТИЯТ!
Живял един богат човек, притежавал всичко за което хората само мечтаели. Безброй пари, къща като дворец, красива жена, слуги, които му приготвяли разкошни гоздби за закуска, обед и вечеря, сипвали му престояло пенливо вино, в конюшнята си имал най – хубавите и скъпи коне. Въпреки че, по цял ден седял в своите разкошни стаи все пак му доскучало и започнал да се оплаква от безделие. Единнственото му удоволствие била храната – сутрин щом се събуди, чака закуската, след това обяда, а накрая и вечерята. Скоро и това му омръзнало, защото вкусил най-различни ястия, мезета, десерти. Извикал лекарите. Лекарите му дали лекарства и му препоръчали да ходи всеки ден по два часа на разходка из природата. И така той започнал да излиза навън, разхождал се из гората и си мислел за своята мъка. Един ден до него се приближил просяк.
- Помогни ми – и Христос обича бедните хора – казал беднякът
Богатият човек все за своята мъка мислел, не искал да знае и да слуша нищо от просяка.
- Съжалете ме господине, цял ден нищо не съм ял. Богатият човек чул за храната и се спрял.
- Какво искаш? – попитал богатият.
- Какво искам ли господине – мечти и желания, колкото щеш.
Това е то, щастлив човек – помислил си богаташът и завидял на бедняка.
Притчи за живота
ЗНАЙ И ВЯРВАЙ!
В едно малко градче половината от хората живеели щастливо, весело и безгрижно. А другата половина от населението живеела в бедност и нищета. Всички туристи и посетители на градчето били удивени и се чудели на този контраст. Как така? Къде се крие тайната на преуспяващата част от населението.
Всъщност и богатите не били родени в заможни семейства. Преди години всички хора в градчето живеели еднакво и по нищо не се различавали. Но, не минало много време и всичко се променило – част от хората били много добре, а останалите твърде зле.
И тогава един непознат човек пристигнал в чудния град и решил да се поинтересува защо половината от населението живее в охолство, а другата половина в мизерия.
Попитал богатите:
- Кажете ми моля, може би има някаква скрита тайна, затова как сте получили богатството?
- Да, вие сте абсолютно прав. На времето ние всички живеехме еднакво бедно. Но, веднъж в нашия град дойде човек, който ни разказа за уникални възможности, благодарение на които всички ние можем да живеем щастлив живот, да притежаваме богаство, време да пътешестваме, да се издигаме, да растем и да се развиваме. Но, той също каза, че това е възможно само при условие, че всеки от нас споделя тайната и с други хора. Тогава щастието наистина би било възможно.
- Защо тогава не кажете тайната на втората част от населението и те да не живеят толкова бедно? – изненада се гостенинът.
- Всички хора в нашия град много добре знаят в какво се заключава тайната.
- Защо тогава половината хора живеят в мизерия.
- Защото те знаят тайната, но не вярват в нея.
МИЛИОНЕРЪТ!
Веднъж попитали един милионер – в какво се крие тайната на успеха му?
- В търпението, приятели – отговорил той.
- Но, ние можем да ви изброим хиляди области, в които търпението няма да проработи.
- Като например? – попитал милионерът.
- Ами например да донесеш вода в сито.
- Грешите – възразил милионерът – просто трябва търпеливо да дочакате зимата.
ТРИМА БРАТЯ!
Един ден трима братя видяли щастието паднало в една дълбока яма. Единият от братята пристъпил към ямата и помоли щастието да му даде пари. Щастието му дало пари и той си тръгнал щастлив.
Вторият брат поискал за себе си красива жена. Щастието го дарило с невиждана красавица. Братът взел хубавата си жена и щастливи си тръгнали.
Третият брат се навел над ямата и погледнал щастието.
- На теб какво ти е нужно? – попитало щастието.
- А, на теб, какво ти е нужно? – попитал третият брат.
- Аз искам да изляза от тук – колебливо отвърнало щастието.
Братът протегнал ръка и извадил щастието от ямата. Когато бил сигурен, че щастието е добре и е здраво стъпило на краката си, той се обърнал и си тръгнал. А, щастието тръгнало след него и не го оставило никога.
МИСЪЛТА НА ЧОВЕКА!
Един човек се качил в автобуса, тръгнал за работа. Стоял мрачен, омърлушен и си мислел: „ живот – мамка му, жена ми – кучка, хората – алчни копелета ...”. Зад рамото стоял ангел и пишел – мамка му на живота, жена ми е кучка, хората са алчни копелета... Колко странно е, ча каквото си мислиш, това ти се случва. Само с мисълта и поведението си предизвикваш съдбата да изпълнява желанията ти.
СТАРЕЦЪТ!
Един старец бил на смъртния си одър, той разбирал, че животът му се изнизва и е към своя край. Повикал сина си и му казал: Сине мой, длъжен съм да ти разкрия моята тайна, благодарение на която винаги съм постигал успех. Винаги помни тези две неща – първо, когато нещо си обещал, направи всичко, за да удържиш на думата си, бъди честен и изпълни даденото обещание. Това е моят принцип във всички дела и затова аз успях. А второто нещо е – никога на никой нищо не обещавай!
ДЯДОТО!
Дядото решил да разкрие пред своя внук една важна истина:
- В душата на всеки човек има борба, подобна на борбата между два вълка – черен и бял. Черният вълк е злото – завист, ревност, злоба, егоизъм, тъга, лицемерие, лъжи.
Белият вълк е доброто – любов, закрила, искреност, надежда, вярност, доброта, обич, доброжелателност.
Внукът се замислил над думите на дядо си и попитал:
- В края на краищата, кой вълк печели борбата?
Старецът се усмихнал и отговорил:
- Винаги е победител този вълк, който сам подхранваш и позволяваш да излезе на бял свят.
СЪПРУГАТА!
Двама приятели разговаряли за живота, единият споделил, че иска да се разведе с жена си. Другият започнал да го убеждава да не го прави.
- Защо искаш да се разведеш, нима ще ти е по-добре!
- Може би ще ми е по-добре.
Спорили дълго време. Най-накрая вторият приятел казал:
- Жена ти е толкова красива, приятна, гали окото на всеки, който я погледне, повечето мъже само могат да мечтаят за такава жена. А, ти искаш да се разведеш с нея, не те разбирам.
Първият събул обувката си и я поставил пред приятеля си.
- Погледни обувката ми.
- Но, защо да я гледам? – това е хубава, скъпа обувка, всеки човек иска да носи такива обувки.
- Да, обувката е красива, но само аз знам колко ме стяга и убива, защото аз я нося.
ПРИТЧА ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА!
Живял някога един китайски император. Не отдавна бил седнал на престола, бил млад и любознателен. Императорът знаел много неща, интересувал се от всичко, имал богата култура, но тези знания не му стигали, искал да знае повече за света. След като видял, колко непрочетени книги има в библиотеката на двореца, той осъзнал, че не може да ги прочете всички. Тогава извикал придворния мъдрец и му казал да напише историята на човечеството. Дълго се трудил мъдрецът. Минали много години, най-накрая слугите влезли в покоите на императора и му дали петстотин книги, в които била описана цялата история на човечеството. Всички се чудели на императора, въпреки че вече не бил млад жаждата му за знания не го напускала. Но, все пак императорът не можел да прекара години в четене на книгите и помолил мъдреца да ги съкрати, да остави само най-важното от историята.
Отново следвали дълги години на труд, мъдрецът денонощно работил над книгите, описващи историята на човечеството. Един ден слугите на императора му донесли петдесет книги. Императорът съвсем бил остарял. Той знаел, че няма да има достатъчно време да прочете всички книги и помолил мъдреца да остави наистина само най, най-важното. Отново мъдрецът започнал работа. Успял да събере цялата човешка история само в една книга, но когато я занесъл на императора, той бил на смъртния си одър, бил толкова слаб, че не можел дори да отвори книгата. И тогава императорът поискал всичко да бъде изразено още по-кратко, докато все още не е отишъл на другия свят.
И тогава мъдрецът отворил книгата на последната страница и написал в едно изречение: ЧОВЕК СЕ РАЖДА, СТРАДА И УМИРА!
| < Предишна |
|---|
Подобни статии
