Обяви

Портал за безплатни обяви и бизнес каталог с визитки | статии за живота и вицове | безплатна бизнес реклама с указател и директория за сайтове

Публикувай обява
Секции
Времето
MambWeather
София
19 °C
София 19°C | Пловдив 19°C | Варна 19°C | Бургас 19°C | Горна Оряховица 20°C
[Подробно]
Портал

Притчи за Любовта!

 

ИГРИТЕ НА БУЗУМИЕТО!

Един път Безумието поканило на чай своите приятели. Всички дошли, било весело и забавно, пеели, танцували, а за десерт имало и торта. Накрая Безумието предложило да играят на криеница.

-         Аз ще броя до сто, а вие се скрийте, който пръв намеря след това ще търси останалите.

Всички се съгласили освен Страхът и Мързелът.

 

-         Едно, две, три ... започнало да брои Безумието.

Паниката побърза първа да се скрие, където и падне, но да е скрита. Радостта весело се спусна към градината. Тъгата започна да плаче, мислейки си за трудностите в живота. Завистта се скри зад високите скали. А Безумието продължаваше да брои.

Отчаянието така се отчая, че докато намери къде да се скрие Безумието стигна до деветдесет и девет.

-         Сто – извика Безумието – тръгвам да ви търся.

Първо Безумието намери Любопитството. Закачено на една ограда Безумието видя Съмнението, колебаейки се от коя страна на оградата е по-добре да се скрие.

И така, Безумието намери всичките си приятели, докато Любопитството не извика:

- Но, къде е Любовта?

И тогава всички започнаха да търсят Любовта. В търсенето си Безумието стигна далече. Накрая се спря в една благоуханна градина от рози. Нещо шумолеше в храстите. Безумието разтвори розовите клонки и чу писък. Това беше Любовта, но тръните на розите одраха и нараниха жестоко очите и. Безумието се хвърли към нея, кършеше уплашено ръце, падна на колене да иска прошка от Любовта, търсеше някакво решение за стореното зло. Тогава Безумието се закле на Любовта да я обича истински и да остане с нея завинаги. Любовта се съгласи. Затова и до ден днешен сляпата Любов и Безумието са навсякъде заедно и  не се разделят!

 

 

ЛЮБОВТА И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО!

-         Ах, ЛЮБОВ,  така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА,  ти си много по-силна от мен.

-         А, ти знаеш ли в какво се крие  моята сила? – попитала ЛЮБОВТА замислено клатейки глава.

-         Защото, ти си важна за хората.

-         Не, скъпа моя, съвсем не е така – въздъхнала ЛЮБОВТА и погалила ВЛЮБЕНОСТТА по главата. АЗ УМЕЯ ИСТИНСКИ ДА ПРОЩАВАМ. Прошката ми дава тази огромна сила.

-         Можеш ли да простиш Предателството?

-         Да мога, затова защото често пъти Предателството идва от невежество, а не от умисъл и злоба.

-         А, можеш ли да простиш Изневяра?

-         Да, и Изневярата мога да простя, защото по този начин човек получава възможност да избере най-доброто за себе си.

-         Ти можеш ли да простиш Лъжата?

-         Лъжата – е по-малкото зло – глупавичката ми, защото често тя е продиктувана от Отчаянието, осъзнаването на собствената вина, или от нежелание да причиниш болка на любимия човек, а това са положителни показатели.

-         Аз не мисля така, това са просто лъжливи хора, мръсници. Съгласи се, че има и такива из между тях.

-         Разбира се, че има, но аз нямам отношения с тях, те просто не знаят да обичат.

-         Какво друго можеш да простиш?

-         Мога да простя Гнева, защото той е краткотраен. Острите думи, също мога да простя, защото често произлизат от Огорчението, а огорчението не може да се предвиди и контролира, а и всеки страда и понася горчилката по своему.

-         Какво още прощаваш, кажи?

-         Още, мога да простя Обидата – тя е по-голямата сестра на Огорчението, те често следват едно след друго. Мога да простя Разочарованието, защото често след него следва Страданието, а страданието пречиства хората.

-         Ах, ЛЮБОВ! Ти наистина си удивителна! Ти можеш да простиш всичко! А, аз при първото изпитание угасвам, като изгаряща кибритена клечка! Аз така ти завиждам!

-         И тук не си права, скъпа моя – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРОЩАВА ВСИЧКО – ДОРИ ЛЮБОВТА!

-         Но, ти току-що ми разказа съвсем различни неща.

-         Всичко, което казах аз наистина мога да простя и прощавам безкрайно. Но на света има нещо, което не може да прости даже ЛЮБОВТА. ТО Наранява повече от Измяната и Предателството, причинява повече болка от Лъжата и Обидата. Ти ще разбереш това, когато се срещнеш с него очи в очи. Запомни ВЛЮБЕНОСТ, най-страшният враг на чувствата е – БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. Появи ли се то, за него лекарство и прошка няма!

 

 

ЩАСТИЕТО И ЛЮБОВТА!

-         Къде е ЛЮБОВТА? -  попитало малкото ЩАСТИЕ своя баща.

-         Тя си отиде завинаги – отговорил бащата. Хората сине мой, не знаят да защитават това, което имат. Просто не знаят как да обичат.

Малкото ЩАСТИЕ  се замислило:

-         Когато, аз порасна ще помогна на хората и ще ги науча да се обичат.

Минали години. ЩАСТИЕТО  пораснало и станало голямо. То си спомнило за своето обещание и положило много усилия да помогне на хората, но те не го чували и не го слушали. И така постепенно от голямо, ЩАСТИЕТО се превърнало в малко, свито и сгърчено. То много се уплашило съвсем да не изчезне и тръгнало на дълъг път, за да намери лекарство за своята болест.

Дълго ли, кратко ли скитало ЩАСТИЕТО, никой не знае, но то не срещнало никого по пътя си и му ставало все по-зле. И така решило да си почине. Спряло се под едно дърво и си легнало. Тъкмо задремало, чуло приближаващи се стъпки.

ЩАСТИЕТО отворило очи и видяло една старица, облечена в дрипи, с боси крака и тояга в ръцете.

Втурнало се ЩАСТИЕТО  към нея:

-         Седни, сигурно си уморена, трябва да си починеш и да хапнеш нещо.

Краката на старицата се подкосили и тя буквално паднала в тревата. След кратката почивка на старицата,  ЩАСТИЕТО я попитало за нейната история.

-         Толкова е обидно да те мислят за стара и ненужна, а в действителност съм  млада и красива, моето име е ЛЮБОВ!

-         Но, нима вие сте ЛЮБОВТА? – било поразено ЩАСТИЕТО – на мен са ми казвали, че ЛЮБОВТА е най-красива от всичко на света.

ЛЮБОВТА  внимателно го погледнала и попитала:

-         Как се казваш?

-         ЩАСТИЕ.

-         Наистина ли? – но, на мен са ми казвали, че ЩАСТИЕТО е нещо прекрасно и голямо.

С тези си думи ЛЮБОВТА се разровила из парцаливите си дрехи и извадила едно огледало. ЩАСТИЕТО  погледнало своето отражение и горчиво заплакало.

ЛЮБОВТА седнала до него и нежно го прегърнала с ръцете си.

-         Какво са направили с нас тези зли хора и съдбата? – хлипало ЩАСТИЕТО.

-         Нищо – казала ЛЮБОВТА – ако сме единни и се грижим един за друг, бързо ще станем отново млади и красиви.

И под клоните на дървото ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО се прегърнали и си обещали никога да не се разделят. От този момент, ако в живота на някой човек влезе ЛЮБОВТА с нея върви и ЩАСТИЕТО. Поотделно те не се случват и не могат да съществуват. А, някои хора все още не са разбрали това, че  – ЩАСТИЕТО И ЛЮБОВТА са едно цяло!

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВ!

На един остров живеели всички чувства -  ЩАСТИЕТО, ТЪГАТА, СПОСОБНОСТТА, сред тях била и ЛЮБОВТА.  Скоро обявили, че островът ще бъде потопен и чувствата трябва да се спасят, като отплават надалеч с кораби. Всички си тръгнали. Само ЛЮБОВТА останала. Когато островът започнал да се скрива под водата, ЛЮБОВТА решила да повика  помощ за себе си.

БОГАТСТВОТО, минавайки наблизо се приближило към ЛЮБОВТА с великолепен кораб. ЛЮБОВТА му казала:

-         БОГАТСТВО, можеш ли да ме вземеш със себе си?

-         Не, не мога, защото имам много пари, злато и скъпоценности на кораба, няма място за теб - ЛЮБОВ.

ЛЮБОВТА решила да извика  ГОРДОСТТА, която плавала на близо със своя красив кораб.

-         ГОРДОСТ, помогни ми, вземи ме със себе си.

-         Не, мога да те взема ЛЮБОВ,  ти си цялата мокра и можеш да повредиш моя изтънчен кораб.

ЛЮБОВТА, помолила ТЪГАТА:

-         ТЪГА, нека да дойда с теб.

-         Ооо,  ЛЮБОВ,  толкова съм тъжна, че имам нужда от самота.

ЩАСТИЕТО, плаваше покрай острова, но беше толкова щастливо, че изобщо не чу молбите на  ЛЮБОВТА.

Изведнъж незнайно от къде един глас каза – ела ЛЮБОВ, аз ще те взема със себе си и ще ти помогна да се спасиш. Това беше един възрастен човек. ЛЮБОВТА беше толкова благодарна, признателна и изпълнена с радост, че забрави да попита  нейния спасител даже за името.

Когато пристигнали на земята, старецът вече бил изчезнал.

ЛЮБОВТА не разбрала, кой е нейният спасител,  решила да попита ЗНАНИЕТО:

-         Кой беше този, който ми помогна?

-         Това беше  ВРЕМЕТО.

-         ВРЕМЕТО ли? – но, защо ВРЕМЕТО ми помогна? – попитала ЛЮБОВТА.

ЗНАНИЕТО се усмихна мъдро и отговори:

-         Помогна ти, защото само ВРЕМЕТО е способно да разбере, колко важна и необходима е  ЛЮБОВТА в живота на хората.

 

 

ЛЮБОВ И РЕВНОСТ!

В една малка и много далечна страна, където не живеят обичайните жители и където хорските сълзи и радости не са познати, живеели две странни същества -  ЛЮБОВ и РЕВНОСТ! Те били толкова близки по между си, че никой не можел да ги разграничи и да си ги представи един без друг. Били задружни и неразделни, затова решили да заживеят заедно в една къща, наречена „ДУША”. Всичко било прекрасно, приятелите живели щастливо и весело,  а в техния уютен дом не влизал друг човек.

Един ден навън валял силен дъжд, било непоносимо студено, а вятърът със своята огромна сила не давал възможност на един пътник да продължи пътя си. ЛЮБОВТА  и РЕВНОСТТА с удоволствие пуснали непознатия човек в своя дом – запалили камината, приготвили вкусна храна и меко легло за гостенина. По време на вечерята ЛЮБОВТА, РЕВНОСТТА и техният гост надълго и нашироко разговаряли за живота. Общуването между тях било толкова интересно и вълнуващо, че никой не забелязал, как времето излетяло и нощта минала. Мъжът започнал да се приготвя за път, но след дългите молби на ЛЮБОВТА, решил да остане още една нощ. И така минал и другият ден, после още един, след това друг... мъжът не си тръгвал, а ЛЮБОВТА не преставала да благодари на БОГА, че гостенинът останал при тях. След идването на този човек, ЛЮБОВТА, малко или много пренебрегвала РЕВНОСТТА и те вече не общували, както преди. Вече не си разказвали интересни истории, не стояли по цял нощ заедно до камината, били много променени и различни. ЛЮБОВТА била много щастлива, а РЕВНОСТТА с всеки изминал ден ставала по-мрачна и по-мрачна. И така едно слънчево утро, на вратата на „ДУШАТА” почукало ЩАСТИЕТО. Никой не отварял, вътре било съвсем тихо. ЩАСТИЕТО приближило прозореца, надникнало вътре и отскочило ужасено назад. ЩАСТИЕТО осъзнало, че вече е твърде късно...

Тримата обитатели на някога прекрасния и уютен дом вече не били между живите. Били мъртви. Първите двама обитатели били намерени отровени в спалнята, а третият обесен на няколко метра от тях. Не искало да повярва в случилото се, ЩАСТИЕТО трескаво се опитало да спаси всеки един от тях. Било късно. Не след дълго ЩАСТИЕТО намерило на стола бележка: „ Аз винаги съм желаел най-доброто за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса чувството, което ЛЮБОВТА изпитваше към този мъж. Мислите, за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце. Сега, когато сме в рая, тя трябва да знае, че аз винаги ще я обичам силно. По-силно от всички. Никой не може да я обича така. И където и да е сега, аз винаги ще бъда близо до нея . С обич – РЕВНОСТТА!

 

 

БОГАТСТВО, ДРУЖБА И ЛЮБОВ!

Живял на брега на морето един старец. Бил съвсем сам, а морето било целият му свят. Един ден на врата се почукало.

Старецът попитал:

-         Кой е?

Зад вратата се чул глас:

-         Аз съм твоето БОГАТСТВО.

Но, старецът отговорил:

-         Когато навремето бях много богат, това не ми донесе никакво ЩАСТИЕ.

И така възрастният мъж не отворил вратата. На следващата вечер отново чул почукване.

- Кой е? – попитал той.

- Аз съм твоята ЛЮБОВ. – чул той отговора.

Но, старецът казал:

-         Бях обичан и обичах лудо, но това не ми донесе ЩАСТИЕ.

И отново не отворил вратата. На третия ден пак се чуло потропване по вратата.

- Кой е? – попитал стареца.

- Аз съм ПРИЯТЕЛСТВОТО.

Старецът се усмихнал и отворил вратата.

-         Щастлив съм да видя приятел, винаги му се радвам и е добре дошъл в моя дом.

Но, изведнъж с ПРИЯТЕЛСТВОТО в къщата влезли ЛЮБОВТА и БОГОТСТВОТО.

Старецът се учудил и казал:

-         Аз поканих само ПРИЯТЕЛСТВОТО.

Всички заедно му отговорили:

Живял си толкова дълго на земята, а все още не си разбрал една проста истина! С ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО РЪКА ЗА РЪКА ВЪРВЯТ БОГАТСТВОТО И ЛЮБОВТА!

 

 

СЪДБАТА!

Живяли някога три сестри. Най-голямата била много мързелива. Втората пък твърде злобна и нахална. А, третата освен, че била много красива, била  трудолюбива, внимателна, мила и добра. Една сутрин каруца спряла пред вратата на дома им. Сестрите излезли да видят, кой е дошъл. В каруцата седяла странна непозната жена.

-         Коя си ти? – попитали жените.

-         Аз, съм СЪДБАТА – дошло е време на всяка от вас да се омъжи и задоми.

СЪДБАТА ги качила на каруцата и тръгнали да им търси мъже. Спрели в първото село. Видели един мъж, който запретнал ръкави орял своята нива.

-         Този мъж е за теб – казала СЪДБАТА на най-голямата сестра.

Свалили я от каруцата и продължили своя път без нея. Пристигнали в следващото село. Там живеел един мъж, твърде добродушен, никога не отказвал своята помощ, рядко се срещат толкова добри хора.

-         Този е за теб – казала СЪДБАТА на втората сестра.

Тя слязла от каруцата и отишла при своя жених, а СЪДБАТА и най-малката сестра продължили по-нататък, докато стигнали съседното село. В най-последната къща, паднал в калта лежал пиян мъж. СЪДБАТА спряла внезапно каруцата и казала:

-         А този е за теб.

-         Но, защо за мен точно този, аз съм добра, красива, работлива, не заслужвам такъв съпруг. Виж на сестрите ми какви прекрасни женихи намери. Аз какво да правя с този пияница? Няма ли друг мъж и за мен? – попитала най-малката сестра.

СЪДБАТА тежко въздъхнала:

-         Има, разбира се - но този без теб съвсем ще пропадне и ще се погуби!

 

 

 

ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА!

Застанали в края на зелената поляна ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА се възхищавали на  една млада влюбена двойка.

РАЗДЯЛАТА казала на ЛЮБОВТА:

-         Обзалагам се, че ще ги разделя.

ЛЮБОВТА отговорила:

-         Изчакай, аз ще се приближа само една крачка към тях, след това ти ги приближи толкова, колкото искаш, та да видим, дали ще успееш да ги разделиш.

РАЗДЯЛАТА се съгласила. ЛЮБОВТА пристъпила към младата двойка, докоснала я леко, видяла че през очите им минала силна любовна искра, успокоила се и отстъпила назад.

-         Твой ред е – казала  доволно ЛЮБОВТА.

РАЗДЯЛАТА погледнала двамата влюбени и отвърнала:

-         Сега, аз нищо не мога да направя, техните сърца са изпълнени с ЛЮБОВ, затова ще се върна при тях след време.

Минало достатъчно време, РАЗДЯЛАТА не забравяла своето обещание. Надникнала в техния дом и видяла двама весели родители на малко дете. РАЗДЯЛАТА се надявала, че ЛЮБОВТА между тях си е отишла и с вяра престъпила прага на дома им. Погледнала ги в очите и видяла в тях ЩАСТИЕ И БЛАГОДАРНОСТ за новороденото си дете. РАЗДЯЛАТА отново си тръгнала и казала на ЛЮБОВТА:

-         Ще се върна при тях, но по-късно.

Минало още време. РАЗДЯЛАТА се върнала в техния дом – там шумно играели деца, майката успокоявала децата си, а уморен от работа се прибрал и бащата. РАЗДЯЛАТА, така се надявала, че вече ще може да ги раздели, защото мислела, че с течение на времето и ЛЮБОВТА И БЛАГОДАРНОСТТА са си отишли от сърцата им, а на тяхно място са се появили грижите и отегчението. Погледнала ги в очите и видяла УВАЖЕНИЕ И РАЗБИРАТЕЛСТВО.

-         Ще дойда по-късно – не се отказвала РАЗДЯЛАТА.

Минало достатъчно време РАЗДЯЛАТА безотказно се върнала в дома им. Погледнала – децата пораснали, бащата вече с посивели коси, нещо им разказвал, а майката усмихната, грижовно приготвяла вечеря за своето семейство. РАЗДЯЛАТА ги погледнала в очите и разочарована и този път видяла ДОВЕРИЕ.

-         Пак ще дойда – казала РАЗДЯЛАТА и си тръгнала.

Минали години РАЗДЯЛАТА отново отишла в дома им. Погледнала, а там вече тичали внучета, до камината седяла отчаяна, тъжна възрастна жена. РАЗДЯЛАТА най-после доволна си помислила – „най-накрая дойде и моето време да действам”. РАЗДЯЛАТА искала да погледне в очите на възрастната жена, но в този момент тя станала и излязла навън. РАЗДЯЛАТА тръгнала след нея. Жената скоро стигнала до гробищата, спряла се на един гроб, това бил гробът на нейния съпруг. РАЗДЯЛАТА погледнала в разплаканите очи на възрастната жена – там видяла СПОМЕНИ – спомени за голяма ЛЮБОВ И СПОДЕЛЕНО ЩАСТИЕ, ОГРОМНА БЛАГОДАРНДСТ, БЕЗКРАЙНО УВАЖЕНИЕ, РАЗБИРАТЕЛСТВО И ДОВЕРИЕ!

 

Любовни притчи!

 


ЧЕТИРИТЕ СВЕЩИ!

Четирите свещи, спокойно горяха и бавно се стопяваха...

Беше толкова тихо, че можеше да се чуе, какво си говорят.

Първата свещ  каза: „Аз съм СПОКОЙСТВИЕТО” – но, за съжаление хората не знаят, как да ме съхранят. Мисля, че не ми остава нищо друго освен да изгасна. И огънчето на тази свещ наистина угаснало.

Втората свещ каза: „ Аз съм ВЯРАТА”. За голямо съжаление аз съм, никому ненужна. Хората не искат да знаят нищо за мен, затова няма смисъл да горя повече. Едва произнесла тези думи, подухнал лек ветрец и изгасил пламъка на ВЯРАТА.

Доста тъжна и Третата свещ казала: „Аз съм ЛЮБОВТА”. Аз нямам повече сила да горя, хората не ме ценят и не ме разбират. Те се ненавиждат вместо да се обичат, а също мразят тези, които държат най-много на тях. Без да чака повече и тази свещ угаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете, то видяло трите угаснали свещи и уплашено извикало:

-         Аз се страхувам от тъмнината. Вие трябва да горите – моля ви, аз не мога без вас.

Развълнувана от думите на детето, Четвъртата свещ каза: „Не се страхувай и не плачи, докато аз горя, винаги можеш да запалиш и другите три свещи – „Аз съм НАДЕЖДАТА”! Никога няма да напусна хората!

МАГАЗИНЪТ НА ЧУВСТВАТА!

-         Добър ден – поздрави младият мъж, влизайки в магазина, за който скоро беше прочел в една реклама.

-         Добре дошли – приветливо му отвърна немладата продавачка.

-         Кажете ми моля, имате ли РОМАНТИКА? Нужни са ми около 2-3кг.

-         РОМАНТИКА? – удиви се продавачката. Такъв продукт отдавна не сме имали. Вероятно сте разбрали за нас от интернет рекламата?

-         Да – кимна младият мъж. Но, там беше написано, че при вас има РОМАНТИКА.

-         Има, но само в online магазина – уточни продавачката. Този продукт не се търси често от клиентите. Обикновено тези, които се нуждаят от РОМАНТИКА я намират в интернет, защото там всичко е анонимно и никой не разбира от какво имаш нужда.

-         Нима хората се срамуват от това, че се нуждаят от РОМАНТИКА.

-         Не знам – момичетата не са толкова срамежливи, но мъжката половина...

-         Странно – замисли се младият човек.

-         А, вие може би сте студент?

-         Не, аз съм просто един млад човек – кажете ми, какво можете да ми предложите вместо РОМОНТИКА?

-         Е, добре, я да погледнем – продавачката огледа рафтовете – има например ВДЪХНОВЕНИЕ – то бързо изчезва, затова е добре, като го отворите веднага да го използвате, и то цялото.

-         Добре, разбрах ви – а, кои продукти в момента се отличават с най-голямо търсене?

-         Продават се продукти, като чувство за ХУМОР, ГОРДОСТ, СУЕТА, ЦИНИЗЪМ, СКЕПТИЦИЗЪМ, ИРОНИЯ, ВЯРА.

-         А, какво ще кажете за ЛЮБОВТА?

-         Ооо, ЛЮБОВТА е доста популярна и винаги се е радвала на голямо търсене.

-         Колко струва тя?

-         Много, много скъпо. ЛЮБОВТА е силно, концентрирано чувство и се продава в грамове. В действителност у повечето хора, тя се появява още с раждането, но те не го разбират, а я губят без да познават прелестите и. А, у някои хора тя остава, разраства се и се увеличава, тогава те могат да си дарят ЛЮБОВ един на друг. А, вас млади човече, някога дарили ли са ви с ЛЮБОВ? – Продавачката замечтано притвори очи, очевидно спомняйки си за своята младост. Толкова е хубаво, когато те даряват с ЛЮБОВ, изпитваш огромно щастие, ЛЮБОВТА магически те променя, кара те да се чувстваш вълшебно.

-         Навярно, съм твърде млад. Все още никой не ме е дарил с ЛЮБОВ, а и аз не съм дал своята. След като чух вашите думи, аз разбрах, че не познавам това чувство, а преди няколко минути мислех точно обратното.

-         Всичко ще се нареди, важното е да не пропилеете ЛЮБОВТА преждевременно.

-         Много ли хора купуват ЛЮБОВ? – продължил да разпитва младият мъж.

-         Как да кажа, да. Аз, вече ви казах, че тя се продава в грамове и струва много скъпо. Затова нашата промишленост промени продукта и започна да го прави с всякакви добавки за клиентите, които могат да си го позволят. Някои от добавките са с лошо качество, често пъти са негативни – това е икономичния пакет, който излиза по-евтино и се продава повече.

-         Какви са тези вредни добавки? – усмихна се младият мъж.

-         ЛЮБОВ И НЕНАВИСТ, ЛЮБОВ И РЕВНОСТ, ЛЮБОВ И ПРЕЗРЕНИЕ, ЛЮБОВ И ИЗНЕВЯРА и т.н. И тъй, като това е естествен продукт, той трябва да се разпространява из между хората. А и тези добавки намаляват цената. Много млади хора купуват ЛЮБОВ И РЕВНОСТ, защото мислят, че този пакет е безобиден, докато по-късно някои не започнат да тормозят, бият и пребиват своята любима.

-         Но, тогава вината не е тяхна – това е консистенцията, която са си купили, а след като нямат възможност за нещо по-скъпо трябва да се задоволят с по-нисък клас ЛЮБОВ.

-         Не, млади човече, аз забравих да спомена най-важното. ЛЮБОВТА не е задължително да се купи, тя живее в нас, аз вече ви казах, че тя се появява още с раждането, но много от хората я пропиляват за нищо. Но, както се казва Земята не забравя хвърлените семена, тя ги поема отново. Така е и с нас, вътре дълбоко в сърцата ни винаги остава едно малко семенце ЛЮБОВ, за което е необходимо да се грижим, да поливаме, да скубем плевелите му, за да може да порасне едно голямо красиво цвете. Просто не всички хора вярват в цветето на ЛЮБОВТА, много от тях не разполагат с нужното търпение да го отглеждат. И така млади човече вие решихте ли се да си купите нещо?

-         Да, разбира се –  усмихна се в отговор младият мъж – аз, моля за 2кг. ВДЪХНОВЕНИЕ, и по 1кг. ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И НАДЕЖДА,  които се надявам да оплодят семето на ЛЮБОВТА ми. Благодаря ви много. До скоро виждане!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Реклама
Статии Интернет търсачка Обяви от целия свят