Любовни Притчи!
ЛЮБОВНИ ПРИТЧИ!
ДВАТА ПРИНЦА!
Живяла някога прелестна принцеса. Обичали я двама принца. Първият от тях бил много красив, той прекалено много я обичал и страдал безкрайно от факта, че тя не отвръщала на неговите чувства. Вторият принц не се отличавал с особена красота, обичал принцесата, но тъгувал, защото осъзнавал, че тя едва ли ще го забележи.
Дошла майката на принцесата и казала:
- Виждам, скъпа моя, че се колебаеш, кой от двата принца да избереш. Приеми моя майчински съвет. Мила моя, ако избереш грозния принц ще те обича още по-силно, заради това, че си предпочела него пред красивия и ще те носи на ръце цял живот.
И така принцесата взела решение и се омъжила за грозния принц, а той бил на седмото небе от щастие. Заживели заедно в двореца. Не минало много време принцът започнал да се измъчва от съмнения дали е достатъчно добър за своята красива съпруга, дали я заслужава? Принцът започнал да се страхува, че един ден принцесата ще го изостави, и така от ден на ден ставал все по-раздразнителен и ревнив. Започнал да вдига зловещи скандали на жена си, само щом се усмихнела на някой или пък си позволявала да каже и дума дори.
Виждайки, ожесточените реакции на принца, всички в двореца започнали да избягват да разговарят с принцесата и нейната прислужница.
Постепенно принцесата станала твърде самотна, заобиколена единствено от тишината, тя се измъчвала и страдала много. Била твърде нещастна.
А, красивият принц, тъгувал дълго, но след време срещнал друга принцеса и се оженил за нея. Забравил старите несгоди и скърби, той и неговата съпруга заживели щастливо в любов и хармония.
Ето как „мъдрата” кралица със своите съвети съсипала живота на своята прекрасна дъщеря.
МЪЖКА ЛОГИКА!
Един мъж решил да се жени. Дълго мислил, коя от трите влюбени в него жени да вземе за своя съпруга. Решил да даде на всяка от тях по 5000лв., за да види, коя какво ще направи с парите.
Първата си купила красиви и скъпи дрехи, парфюми и гримове, посетила най-елитните салони за красота, накратко направила всичко, за да изглежда идеално. Накрая му казала – „аз те обичам много и искам всички в града да знаят, че ти имаш най-красивата жена”.
Втората похарчила всички пари за своя бъдещ съпруг – купила му нови дрехи, инструменти и всичко за каквото се сетила, че може да му е полезно. Казала му: „ти си най-важното нещо за мен, затова искам да имаш всичко, което ти е нужно, поради тази причина аз похарчих всички пари за теб”.
Третата отворила магазинче, пуснала парите в оборот и изкарала още 5000лв. Дала всичко на своя избраник и му казала: „аз те обичам много, но ценя парите, не съм разточителна и не хвърлям пари на вятъра, затова реших да ги вложа в нещо трайно и да припечеля допълнително, за да имаме и занапред”.
Мъжът помислил върху постъпките на жените и взел за своя съпруга, тази чийто пръсти не били толкова широки и знаела, че трябва да се мисли за бъдещото, а не само за настоящия момент.
ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВ!
В един град пристигнал млад мъж, все още юноша. Произхождал от добро семейство, бил мил и приятен човек. Веднъж мъжът минал покрай една висока къща, дочуло му се нежна тиха песен, вдигнал поглед и на прозореца на втория етаж забелязал една девойка с наведена над бродерията глава. Той спрял на място, поразен от красотата на момичето. Дълго стоял втренчен в лицето и, не можел да откъсне очи от нея. Накарая девойката също го забелязала и спряла да пее. Очите им се срещнали за няколко секунди. Леко смутена тя бавно се оттеглила в дъното на стаята. На следващия ден краката сами отвели младия мъж при къщата, дълго стоял под прозореца и чакал да се появи вчерашната непозната. Но тя не се появила. Мъжът започнал да идва всяка сутрин и търпеливо гледал празния прозорец чак до вечерта, а след това си тръгвал с наведена глава.
- Не чакайте – един ден той чул дрезгав глас зад гърба си.
- Защо да не чакам? – страхливо попитал мъжът.
- Бог наказа моя съсед Сафар за злините му неговата дъщеря Ясмин да не може да ходи цели шестнадесет години. Тя е много красива и добра, но е винаги прикована за стола. Престанете да я търсите и да мислите за нея, ако не искате и вие да останете вързан като с верига за нейния стол. За да проходи тя, някой трябва така да я заобича, че в продължение на всичките тези години да идва тук всеки ден и да доказва любовта си.
Може би си мислите, че младият мъж си тръгна и никога повече не се завърна при тази къща. Не. Той се обърнал по посока на прозореца и извикал:
- Ясмин, аз ще идвам на това място всеки ден, година след година, докато ти не станеш от стола и не дойдеш при мен.
За първи път мъжът се прибра щастлив у дома си.
На следващия ден той отново се върнал при любимата си. И така ден след ден, месец след месец, година след година, младежът неуморно идвал при къщата и стоял под прозореца. Младият човек бил верен на думата си, а и никой съсед не го видял вече тъжен, защото той очаквал момента в който ще прегърне своята любима.
И така един ден се случило и това, вратите се отворили, Ясмин бавно пристъпила към възлюбения си, прегърнали се и останали дълго в прегръдките си. И така и двамата разбрали, че любовта има удивителна сила.
ДЪРВОТО НА ЛЮБОВТА!
Тя още от дете си мечтаела да се види в бяла рокля, с любящ съпруг и малки деца. Надявала се, че щастието рано или късно само ще я намери. Търсели я много мъже – красиви, умни, богати, но по някаква неизвестна причина отношенията с тях винаги приключвали не така, както тя искала. Някои от тях безумно я обичали, обсипвали я с цветя, бижута, пишели и стихове, но своята любв тя на никого от тях не дарила. Често пъти краят на връзките бил трагичен – един мъж полудял, друг се пропил, трети не се усмихнал повече.
Все пак тя искала да намери своето щастие и тръгнала да търси дървото на любовта. Имало слухове, че то е помогнало на много хора да намерят късмета си. На сутринта събрала вещите си и тръгнала на път. Дълго ходила и търсила дървото на любовта, минала през гъсти гори, дълбоки и бързи реки, но нищо не можело да попречи на търсеното и.
И така минали много години в скитничество, но тя така и не намерила дървото на любовта. Годините посребрили косите и, постепенно красавицата се превърнала в грохнала стара жена. Един ден останала вече без сили видяла позната къща. Поразгледала я, и разбрала, че се е върнала на същото място от където преди толкова много време беше тръгнала. Възрастната жена седнала на верандата на къщата и избухнала в сълзи. И изведнъж в средата на двора видяла малко изсъхнало дърво. На него нямало нито едно листенце, птиците не направили гнезда в клоните му, а слънцето не го докосвало с лъчите си. Старата жена станала от верандата и тръгнала към него.
- Аз, не помня кога съм те посадила – прошепнала измъчената старица.
- А, аз те помня – неочаквано отговорило дървото.
Старицата се отдръпнала ужасена назад, но след малко, преодолявайки страха си, тя плахо попитала:
- Кой си ти?
- Не се ли досещаш? – аз съм самото то – дървото на любовта.
- Как така? – извикала разплакана възрастната жена. Обиколих целия свят, за да те намеря, а ти през цялото това време си било тук, в моя дом?
- Глупаво жено, чаках те и знаех, че рано или късно ще се върнеш на това място, но все се надявах, че няма да се забавиш толкова.
- Но, защо си тук? – аз така се нуждаех от твоята помощ, така исках да се срещна с теб. Всички мои надежди бяха свързани именно с теб. А, ти си било пред очите ми, без да те забележа.
- През всичките тези години ти беше сляпа и глуха, искаше щастието, а си затваряше очите, отхвърляше всички, които те желаеха и обичаха и мен не видя.
- Какво говориш – погледни ме в какво съм се превърнала – на никому ненужна старица. И всичко това, защото вярвах в твоето съществуване.
- Да, но ти не повярва в силата на любовта, която аз ти предлагах много пъти – в лицето на много мъже, които те обичаха всеотдайно. Сега съм старо изсъхнало дърво също, като теб. За каква любов можем да говорим сега?
Старицата била потресена от думите на дървото, осъзнавайки тяхната истина.
- Значи аз не съм те оценила, когато ти безкористно си ме дарило със силата на любовта, пренебрегнала съм теб и всички, които ме обичаха силно, аз исках нещо невъзможно, нещо нереално. Сега никой не може да ми помогне, дори и ти.
Старицата паднала на колене, хванала главата си с две ръце и безутешно заплакала.
- Ти наистина говориш за истинската любов – а аз съм една глупачка.
- Да, за любовта говоря.
- Да, но знаеш ли, аз не можех да обичам тези мъже против волята си.
- Грешиш – не волята ти пречеше – просто ти никога и никого не обикна, ти не вярваше в любовта. Ти си мечтаеше за сватбена рокля, но не и за съпруг, мислеше само за себе си. Искаше дете, но само защото се страхуваше, че може да останеш без такова, просто да не си по различна от останалите. Искаше ли да видиш неговите блеснали очички, неговия смях, плач, мечтаеше ли да го прегърнеш и да го дариш с любов. Не. Ти искаше да направиш някой мъж щастлив, но не в този момент, когато той е готов и те дарява с любов, ти искаше идеалния мъж, рисуваше го в представите си, гледаше чуждите мъже и смяташе, че заслужаваш най-достойния. Ти не искаше да приемеш искрената безкористна загриженост на един обичащ те мъж. Когато искаше да сложиш край на връзката ти с някой, егоистично преписваше своите собствени грешки на него. Случваше се, в същото време, когато един мъж те обичаше истински и всеотдайно, ти да намираш утеха в прегръдките на други мъже, а той се измъчваше и страдаше, търсейки начини да те върне при себе си, незнаейки за твоите предателства. Ти обвиняваше другите в лъжи, а сама прикриваше своите собствени. Ти не си тръгна окончателно от никой, ти си играеше жестоко с душите им, тревожеше мислите им, а сърцата им нежно те обичаха и те пазеха в съзнанието си. И най-накрая, тръгна на път, мислеше, че вървиш напред, за да търсиш любовта, но в действителност се въртеше в кръг, и всеки път се връщаше на това самотно място от където започна твоето пътуване.
И тогава старицата всикчо осъзнала. В нейните мисли остана само един въпрос:
- Но, щом в моя живот няма любов – как тогава си се появило ти?
- О, не любовта беше в твоя живот – но, ти не го разбра и обичаше само себе си. Аз се родих да обичам тези, които ти отхвърляше и страдаха, заради твоето безразличие. А, твоята любов аз така и не доживях да видя.
По сбръчканата буза на старата жена се търкулнала последната сълза. Тя легнала на земята близо до дървото, затворила уморените си от плач очи и ... сърцето и спряло.
Дървото се навело над жената и прегърнало със своите чупещи и изсъхнали клони тялото и.
НАЙ-ПРЕКРАСНОТО СЪРЦЕ!
В един хубав слънчев ден, красив мъж застанал на площада в центъра на града и с гордост се похвалил, че има най-прекрасното сърце в областта. Бил заобиколен от тълпа хора, които искрено се възхищавали на съвършеното му сърце. Сърцето му било наистина идеално - нито вдлъбнатина, нито драскотина се виждала по него. И всички хора се съгласили, че това е най-красивото сърце, което били виждали. А, мъжът с прекрасното сърце сияел от щастие. Изведнъж от тълпата излязъл старец, обърнал се към мъжа и му казал:
- Твоето сърце се доближава по красота с моето.
Тогава цялата тълпа погледнала в сърцето на стареца. Сърцето му било цялото в белези, на някои места разкъсано и в рани. Зачудили се хората на възрастния човек, как можел да каже, че сърцето му е по-красиво от това на младия мъж.
Младият мъж погледнал към сърцето на стареца и се засмял:
- Ти се шегуваш с мен, сравняваш сърцето си с моето, та моето е прекрасно, идеално, а твоето е съвкупност от белези.
- Да – отвърнал старецът – сърцето ти е съвършено, но аз никога не бих се съгласил да разменим сърцата си.
Погледни белезите по сърцето ми – всеки един от тях е за човек, на който аз съм подарил своята любов. Често пъти човекът, който съм дарил с любов ми е отвръщал със същото. Затова сърцето ми е съставено от отделни парчета, защото аз давах част от него на някой друг, а когато той ми връщаше част от своето сърце аз я поставях на празното място. Разпокъсаното ми сърце и различните парчета от него ми напомнят за любовта, която съм давал и тази, която са ми дали. Понякога аз давах част от сърцето си, но отсрещната страна не ми отвръщаше със същото, затова можеш да видиш празни дупки в него. Когато дадеш любовта си, не винаги имаш гаранция, че ще ти отвърнат със същото. И макар, че дупките ми донесоха болка и тъга ми напомнят за любовта, която съм изпитвал и се надявам един ден тези загубени парчета сърце да ми се върнат.
- Сега, разбра ли, какво означава истинската красота на сърцето?
Тълпата замряла в безмълвна тишина. Младият мъж също замълчал и останал смаян от думите на стареца. Очите му се напълнили със сълзи. Той отишъл до стареца, откъснал част от своето сърце и с треперещи ръце му я подарил. Старецът взел подаръкът и го скътал в едно от празните места на своето сърце, откъснал в замяна парче от своето сърце и запълнил образувалата се дупка в сърцето на младия мъж. Сърцето му вече не било идеално, краищата му се разминавали, стърчали неравномерни ръбове. Младият мъж погледнал сърцето си, то наистина не било съвършено както преди, но било станало по-красиво, защото било докоснато от любовта на стареца.
Притчи за любовта!
ЕДНА МИНУТА!
Знаеш ли ако имах сега поне една минута, искам ти да си до мен, вперил поглед в моите очи, а аз да държа твоите топли ръце. И в този миг целият свят ще спре да съществува за мен. Тогава щях да ти кажа най-съкровените думи, които отдавна тая в моето малко и крехко сърце. Много от тях са банални и познати, но аз не искам да говоря гениални слова. Искам с теб да слушам шума на водопада, порива на вятъра, шумоленето на листата по дърветата, заедно да вървим из хорската глъчка... Без теб ми е трудно да си представя моя живот. И така седейки спокойно до теб, аз ще ти кажа, че те обичам.
Обичам твоите очи, в които виждам моето отражение. Без теб аз съм непълноценен човек.
Обичам те с твоите шумни приятели, когато заедно гледате футбол.
Обичам твоите недостатъци, защото зад тях се крие съкровището на твоите достойнства и добродетели.
Обичам дъжда, защото в тези дни не ходим никъде, а стоим силно сгушени един в друг на мекия ни диван.
Обичам те, когато нашето куче лае, а ти сърдито го гледнеш, защото в тези моменти изглеждаш много забавно.
Обичам те, когато се събудиш сутрин и не знаеш къде са нещата ти, объркваш се в собствената си бъркотия, а нямаш време и бързаш за работа.
И накрая аз просто те обичам, защото ме пусна в сърцето си и сега твоя свят е и мой.
СЪРЦЕТО И ДВОРЕЦЪТ!
Двама млади мъже предложили на две млади жени да им станат спътници в живота.
Единият от тях казал:
- Мога да ви предложа само моето сърце, в което може да намерите много любов, ако се съгласите да споделите моя труден начин на живот.
Вторият предложил:
- Мога да предоставя на моята половинка в живота огромен дворец в, който да живее, където да споделяме радостите си в охолство.
Едно от момичетата бързо отвърнало:
- Сърцето, което предлагаш ти бедни човече е твърде тясно за мен, аз искам простор и светлина, аз искам да се чувствам щастлива, да не се налага да се страхувам за хляба си. Аз избирам двореца и се надявам, че там няма да ми е тясно и скучно. Там ще има всичко от което се нуждая, следователно ще преливам от щастие.
Младият мъж, който предложил двореца, хванал девойката за ръка и казал:
- Твоята красота е достойна за великолепието на моя дворец. Ти заслужаваш да живееш с мен в охолство и богатство.
И така той завел любимата си в своя дворец.
Втората девойка протегнала нежно ръката си, към този, който и предлагал единствено своето любящо сърце и тихо промълвила:
- Няма в света по-топло и уютно място от човешкото сърце. Никой, дори огромният дворец не може да се сравни с размерите на това свято и непокътнато убежище.
И девойката тръгнала по криволичеща пътека, водеща към гората с този, който беше избрала за свой верен спътник в живота. Нелека била тяхната съдба. Много несгоди и изпитания срещнали по своя път, но в сърцата им винаги царяло спокойствието и обичта. На нея никога не и станало тясно в малкото сърце на любимия, защото то било изпълнено с безрезервна, нестихваща и дълбока любов, предназначена единствено и само за нея. Чувствали се щастливи заедно в скромния си живот. Изпитали красотата на всепоглъщащата любов, тази която кара сърцата да се слеят в едно цяло и да не се разделят никога, поради материални блага.
Красавицата избрала разкошния дворец, не дълго изпитвала удовлетворение от предоставените и блага и богатства. Скоро тя разбрала, че колкото и огромен да е дворецът, той има граници. Дворецът се превърнал за нея в прекрасна златна клетка, в която вече и било трудно дори да диша. Гледала през прозорците и се задушавала от мъка и скръб. Извън нейния богат свят съществуваше нещо прекрасно, което тя никога не почувства – ЛЮБОВ. Великолепието на двореца не можело да заличи тъгата от скърбящото и сърце и да изтрие сълзите от разплаканите и очи. Тя осъзнала, че никога няма да бъде щастлива. Черен воал обгърнал безмилостно сърцето и, докато накрая то спряло да бие. Красавицата загинала в своята златна клетка, която сама бе избрала за себе си.
Хората забравят най-важното, че преди да направят своя избор, трябва да се вслушат в сърцето си, а не в строгия разум, който диктува правила и прави разчети. Хората забравят, че щастието не се нуждае от изобилие и охолство, а от едно топло, биещо за теб сърце – и в това е смисълът на човешкия живот.
РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ СЪРЦАТА!
Веднъж учителят попитал своите ученици:
- Защо, когато хората първо се скарат след това плачат?
- Защото първо губят търпение, а след това своето спокойствие – отговорил един от учениците.
- Но, защо се налага да викаш и крещиш, когато другият човек ти е приятел и знаеш, че е на твоя страна? Защо не можеш да му кажеш с нормален тон с какво не си съгласен? – попитал отново учителят.
Учениците давали своите отговори, но нито един от тях не устройвал учителя. Накрая той обяснил:
- Когато хората се скарат, те не са доволни един от друг и сърцата им се отчуждават. И как ще се съкрати разстоянието между сърцата им, когато колкото по-ядосани са, толкова по-силно си крещят и викат.
А, какво става, когато хората са влюбени? Те говорят тихо, защото сърцата им се обичат и разстоянието между тях е съвсем малко. Те няма нужда дори да си говорят, достатъчно е да се погледнат в очите и всичко разбират без думи.
Така че, не позволявайте на вашите сърца да се отдалечават, не казвайте думи, които допълнително увеличават разстоянието между тях. Защото накрая може да дойде ден, в който разстоянието между сърцата да е толкова голямо, че да не намерят обратно пътя едно към друго.
НЕДОСТАТЪЦИТЕ!
Един млад мъж, искал да се жени, но много се затруднявал в избора на партньорка – ту в лицето не била хубава, ту фигурата и била закръглена, слаба била, висока била, ниска била и т.н.
Веднъж той срещнал един вълшебник, който обещал да реши проблема му.
- Ето ти една вълшебна пръчица – казал вълшебникът и я подал на младия мъж. Когато си готов да излизаш с някоя девойка, докосни го леко с пръчицата и тя постепенно ще започне да се превръща в жена, каквато ти искаш да бъде, която на теб да ти харесва, да е просто по твой вкус.
И така скоро приятелите и семейството на младия мъж забелязали, че излиза с едно момиче. А с всеки изминат ден, незнайно как, то ставало все по-красиво и по-красиво. Скоро те се оженили. Но след една година всички забелязали, че тя не изглеждала, толкова добре, красотата и започвала да повяхва. И с лицето и нещо се случило и фигурата и не била толкова привлекателна. Най-много от всички се натъжил младия мъж.
Намерил вълшебника, който му дал пръчицата и ядосано извикал:
- Ти ме излъга, вълшебството спря да работи. Защо?
- Не е престанало да работи – отговорил вълшебникът – твоята избраница отговаря точно на твоите желания. Ти от самото начало търсиш в нея само недостатъци и грешки, затова и те започнаха толкова да и личат, нима може да има идеален човек. Докато търсиш само външната перфектна красота, никога няма да разбереш какво е да бъдеш щастлив.
БОГАТИЯТ ЧОВЕК И ЛЮБОВТА!
Един много богат човек, казал на своите слуги да организират бал и да направят списъка с гостите. Когато списъкът бил готов богаташът го взел, за да го разгледа, в този момент пред него се появила една много красива, очарователна жена. Той я погледнал невярващо и я попитал:
- Коя си ти?
- Аз съм ЛЮБОВТА - отговорила жената и мило се усмихнала.
- ЛЮБОВ, ти си толкова прекрасна – с възхищение казал младия човек. Аз не мога да отделя очи от теб, ще можеш ли утре да дойдеш на бала, който реших да организирам?
- Наистина ли искаш това? – попитала ЛЮБОВТА.
- Да, разбира се – отвърнал богатият човек.
- Ще дойда – казала ЛЮБОВТА – но, аз имам много приятели, ще ги пуснете ли и тях в своя дворец?
- О, разбира се, ЛЮБОВ, как мога да ти откажа, добре дошли са всичките ти приятели има достатъчно място за тях – радостно отвърнал богаташът.
На следващия ден, когато ястията вече били сервирани и всички гости се били настанили по масите, младият мъж с нетърпение очаквал да дойде ЛЮБОВТА. Той толкова искал да види още веднъж нейната несравнима красота. Отишъл в гостната приготвена за приятелите на ЛЮБОВТА и какво да види, множество от най-различни хора. Какво е това? Вместо ЛЮБОВТА, той видял болни, гладни, бедни, недъгави, сираци. Богатият човек се огорчил от липсата на ЛЮБОВТА.
Минали няколко минути в които богаташът втренчено гледал гостите представени, като приятели на ЛЮБОВТА.
Изведнъж сърцето му се изпълнило със спокойствие, никаква тревога и страх нямало, вече никаква обида и гняв не изпитвал.
Тогава младият мъж чул познатия глас на ЛЮБОВТА:
- Усещаш ли моето присъствие, хубаво ли ти е с мен?
- Да – отвърнал богатият – от присъствието ти ми се стопля душата, сърцето ми бие лудо. ЛЮБОВ само с теб животът ми има смисъл. До сега аз не съм изпитвал подобно нещо, няма думи, които да изразят, какво чувствам. Но, къде си ти ЛЮБОВ, аз чувам гласа ти, но не те виждам?
- Ако ти постоянно се грижиш за моите приятели, аз винаги ще бъда до теб. А, не ме виждаш, защото аз се настаних в сърцето ти – тихо казала ЛЮБОВТА.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Подобни статии
